Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов) е деец на националноосвободителното движение.
Роден е на 11 май 1840 г. в с. Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Тежкият и непосилен живот в това село, населено предимно с приближени на султана правоверни спахии, принуждава многочисленото семейство да търси по-сигурно препитание и то се отправя към далечна Добруджа в гр. Тулча. Учи там, но поради липса на средства напуска училище.
На 2 юни 1861 г. по време на сватба побеждава прочутия турски борец Гаази Плиса. “Пъргав като сърна и зъл като вълк” – казват с гордост по-възрастните. И към името Стефан прибавят още едно – Караджата.
Това поражение на опитния турски борец от младия още неизвестен българин се поняся от уста на уста – за ужас и огорчение на поробителите и за радост и упование на поробените и беззащитни люде. Коварно отмъщение обаче очаква бореца Стефан Караджа. Това го принуждава да напусне дом и семейство и да се прехвърли в Браила, в Румъния. Оттук започва новият му житейски път на народен закрилник, революционер и войвода.
Преследван от турците, той се укрива няколко месеца, а после постъпва в Първата българска легия в Белград. След разпускането й се връща в Тулча, но отново заминава за Румъния. На няколко пъти минава река Дунав с революционни поръчения. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. напуска легията и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско. В боя в местността Канлъдере, край Вишовград, е ранен тежко и пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. На 12 юли е откаран в Търново, а на 13 е отведен в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден турски съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. е обесен мъртъв. Погребан е от баба Тонка Обретенова, която запазва черепа му за поколенията.